– О, не се мъчи да ме изпревариш, скъпа. Виж се колко си крехка и немощна!

– Мила моя, страхотно грешиш. Дали знаеш, че твоята мощ не може да заеме и една трета от моята?

– Не може!? Кой те излъга, мадам? Ти оглеждала ли си скоро моретата? Къде си виждала, моля ти се, по-голяма вълна от мен?

– Мила, изненадваш ме с тази си наивност! Аз и в океаните надникнах, ала и там не забелязах нещо, което горе-долу да се сравни с мен.

– Там е работата, че само си надникнала. Ако беше се повзряла, щеше да забележиш Тайфун, моя баща.

– Той ли ти е баща? И ще ми се хвалиш с него! Ти чу ли за бедствието, връхлетяло брега? Това е дело на Ураган, моя баща!

– Твоят баща не би могъл и на пръст да се мери с моя!

– Защото твоят е само един пръст и надолу няма накъде!

– Приказваш глупости, скъпа!

– Ти ги бръщолевиш, дарлинг!

– Ама ей, слушай какво! Аз няма да се разправям с плюнка като тебе!

– И аз съжалявам дъждовна капка като теб…

– Нахалница! Няма сили да събори един камък…

– Аз ли не мога да съборя камък? Само с приближаването си ще го…

– А пък аз още със…

– Виждаш ли ей онзи вълнолом?

– Виждам!

– Искаш ли да видиш какво ще стане с него!?

– Ще го направя на сол!

– Аз, аз – а не ти!

– Не, аз…

– Хайде да видим!

– Хайде, де!

Чул се грохот и двете вълни се разбили в брега.