* Четвъртък, 31 декември 2009 г. 17:07ч.

Измислял съм какви ли не варианти на традиционната украса за новогодишната баница - късметите. Откакто управлявам семейна единица, не употребявам:

1. Късмети от по една дума. Примери: къща, вила, кокошки, портфейл.

2. Дрянови пъпки. Жал ми е за дряна, това онеправдано същество, което всяка година го стрижат като за казарма - до голо. Нашият дрян на лозето изчезна - с годините новите години го унищожиха. Затова с Тошко ходим и режем неиндентифициран храст, от който правим сурвачка.

3. Мразя бакалско-еснафските късмети от рода на "кола, къща, апартамент", които всяка година жена ми се опитва да пробута в семейната баница. Не уважавам тоест статистически най-мечтаните късмети в нашата народопсихология.

4. Всякаква халтура под формата на принтирани късмети в опаковката на корите за баница от магазина или свалени от сайтове със съмнителна оригиналност и ненужна посредственост. Впрочем този тип ненужна посредственост ми е по-симпатичен в нашата народопсихология - поне някой си е направил труда за нещо и трудът му е станал достояние посредством гугъл.

Ето затова

си измислям сам късметите, инвариантите им или формата. Веднъж правих предметни късмети: изрових цялата къща за разни пръстенчета, халки, значки като детелини, зарчета, кръстчета и всякакви дребнотии, които да напъхам в баницата. Логиката на идеята беше: щом като туряме пара, тоест предмет, защо да не наблъскам и другите късмети по тоя принцип?

Така и стана. На един еманципиран съученик му се падна брачна халка (имитация) и той дълго се бърчи. Не помня на мен какво ми се падна от тая странна баница. Поне ръжди нямаше по корите.

Най-често съм измислял словесни късмети - с всякакво ниво на оригиналност и с широк диапазон на успех в оригиналността. Веднъж реших да туря късмет "БЕЗ КЪСМЕТ!" и той се падна на баба ми. Стана голям конфуз и аз горко съжалих, че бях млад и зелен да се мешам в зона, която принадлежи не на света сего.

И така, качвам моите късмети, реколта 2009, във вида, в който ги докарах до принтера и му ги оставих да ги разпечатва. Нека ги препечатам и в тази статийка. Те са по схема "печелиш ТОВА, понеже...". Това са и пожеланията към вас на Дума на варненските хуманитари; мой фаворит и любимец е последният късмет, който ви призовавам да не възприемате като факултативен за вашата баница (както искаше да направи жена ми, да го "пропусне"), а му обърнете сериозно внимание - и сега, и занапред.

Печелиш КНИГАТА, защото една прочетена книга отваря много врати в бъдещето и затваря много врати в миналото.

Печелиш ЗДРАВЕТО, защото няма по-важно нещо от него, особено когато ни трябва.

Печелиш ЛЮБОВТА, защото който обича, го разбират и без думи.

Печелиш ПЪТУВАНЕТО, защото светът е широк и не може да се обходи, ала можем да се опитваме.

Печелиш БОГАТСТВОТО, защото всеки мечтае навсякъде да отиде и всичко да си купи.

Печелиш ПРИКЛЮЧЕНИЕТО, защото няма по-голяма радост от нова среща и по-приятно лице от нов познайник.

Печелиш ДОБРОТАТА, защото който я има е най-честит на света, а на когото липсва, горчиво ще съжалява.

Печелиш ГРАМОТНОСТТА, защото в наши дни да си грамотен си е жив късмет.

ПП. Утре, сиреч догодина, може да добавя нещо към статията. Най-малкото какво аджеба си орисах сам на себе си.

- - -

Следновогодишен ПП. Е, няма що. На мен ми се падна добротата. Жена ми искрено се зарадва, а аз се почувствах засегнат от радостта й.

А на третокласника Тошко му се падна грамотността. Беше искрено възмутен и недоволен.

Новогодишни късмети (версия 2009 г.)