КАКВО се е случило на 3 март?

На тази дата през 1878 година царска Русия сключва мирен договор със султанска Турция. На пръв поглед в горното изречение връзка с България няма. Ето затова някои наши съвременници настояват национален празник на България да бъде друга дата. Защото 3 март е национален празник на настоящата република България. Защо обаче именно 3 март е най-важната дата?

Понеже историята на България бавно и трудно стига до своя 3 март.

В началото е падането под турско робство в края на 14 век, когато българската държава е слаба и разпокъсана, ала българската култура достига един от върховете си – чрез книжовната дейност и реформаторство на патриарх Евтимий, чиито ученици и следовници пренасят българския език, азбука, книжовност при другите православни народи, като руския например.

Пет столетия българите са под турско робство и едва век преди да се освободят, започва българското възраждане. Паисий Хилендарски дава светлината – чрез книгата си за българското минало. Софроний Врачански и останалите я преписват, българите вдигат глава и искат право на свободен живот. Левски и революционерите вдигат народа на въстание – цяла Европа е потресена от потушаването му.

На мъките български ще откликне една от страните – братята славяни, руснаците. Руската империя си има свои имперски амбиции, както и стари сметки с Османската империя - и вече няколко водени войни. Тази обаче война ще донесе не просто имперски сметки, а свобода за цял един стар европейски народ – българския.

Трудно е да се обясни и дори повярва как цели пет столетия един народ оцелява под робство. Ала е лесно да се посочи защо датата 3 март става негова свещена – защото тогава е Освобождението на България. Освобождението на България отваря пътя на българите да имат свои професори и генерали, банкери и работници, фабрики и канцеларии, знамена и химни – това, което се нарича общество; което пък съставлява съвременната държава.

КОИ са преките участници в Руско-турската освободителна война?

Да отдадем чест първо на солдатите (войниците).

Русия сформира две армии: Дунавска, наброяваща 185 000 войници, и Кавказка с около 100 000. Към руската армия се присъединяват и Румъния с около 60-хилядна армия, Черна гора с 30 000, а във финалния етап на войната и Сърбия с около 56-хилядна войска.

Българските опълченски дружини наброявали около 8000 души. Били командвани от генерал Столетов. След нечувано геройство в боевете при Стара Загора съмняващото се дотогава в качествата на българите руско командване включва опълченците като редовен корпус в редовната войска. И им поверява Шипченския проход.

От другата страна е армията на Сюлейман паша – около половин милион войници. Два пъти повече.

Ала като участници в освободителната кампания не бива да се изпускат многобройните обикновени българи по места, които действат като доброволни разузнавачи и всъщност постоянно дават едно безценно на война предимство за руснаците – подробните и добри сведения за вражеските позиции. Да не говорим за народа, който посреща освободителите във всеки новоосвободен град и село с хляб и цветя, дава добитъка си за оръдията и доставя храна за бойците.

Всички гореизброени – било с кръвта си, било с куража и уменията си, било с човещината си – спомагат за достигане до датата 3 март.

Да не забравим и европейската общественост, която със своите журналисти, писатели, общественици, политици, работници откликва на българските сетни мъки, започнали още с Априлско въстание, вдига митинги в тяхна подкрепа и следи със затаен дъх българското освобождение.

КОГА се водят бойните действия?

Само няколко месеца след Априлското въстание през фаталната 1876 година в Русия е обявена частична мобилизация и започва подготовка за война.

На 30 октомври 1876 година Русия отправя ултиматум на Османската империя.

Войната е обявена на 24 април 1877 година в Кишинев.

На 27 юни 1877 година руската армия след лъжлива маневра форсира Дунав при Свищов. Войната се прехвърля на българска територия.

На 19 юли Гурко с бърз марш, минавайки през Търново, овладява Шипченския проход. Гурко спира чак в Стара Загора – градът пада на 22 юли. Седмица по-късно малкият Гурков отряд отстъпва пред 15-хилядна турска войска. Стара Загора се връща при поробителя за ужас на загорчени.

В края на август се водят яростните боеве при Шипка. От прохода зависи ходът на войната.

Епопеята при Плевен започнала на 20 юли – първа атака. 30 юли – втора атака. В края на август – трета атака. Въпреки големите жертви Плевен се държи. Руската армия сключва обръч и го блокира. На 27-28 ноември Осман паша решава да пробие обръча – не успява. На другия ден Плевен пада.

Това на практика решава изхода на войната.

На 23 декември е освободена София. На 16 януари 1878 година – освободен Пловдив. Гурко превзема Одрин на 20 януари 1878 година. Армията на Сюлейман паша отстъпва панически.

Руските войски се изправят пред Цариград.

Осем месеца активни бойни действия, като последните два-три посред люта балканска зима.

КЪДЕ минават войските на освободителите?

Българското опълчение се събира в Кишинев. Оттам цялата руска армия заедно с румънски части настъпват към Дунав. При Браила и Галац се прави фалшиво форсиране на реката – за заблуда на врага. Истинското преминаване на Дунав е при Свищов.

Оттам тръгват няколко лъча.

Предният руски отряд от Дунав се насочва към Търново, от Търново през Хаинбоаз до долината на Тунджа и Шипченския проход. През Шипка се свързва с Габрово. От Казанлък настъпва към Стара Загора. Бие се при Калитиново, бие се при Нова Загора, превзема Стара Загора и седмица по-късно я напуска. Окопова се на Шипченските позиции.

Източният и Долнодунавският отряди от Свищов тръгват към Бяла и бреговете на Черни Лом. Боеве при Мечка, при Тръстеник и при Елена. Освобождават Търговище, Разград, Русе, днешния Добрич и Силистра. Но действията им са ограничени от силната Шуменска крепост.

Севлиевско-Ловчанският отряд се отделя при Търново през река Росица и Севлиево до река Осъм и Ловеч. Оттам се отправя към Тетевен и река Вит.

Западният отряд стига бреговете на реките Осъм и Вит, превзема крепостта Никопол. От Никопол настъпва към крепостта Плевен, където чрез кръвопролитни атаки и блокада месеци не може да пробие защитата на противника. След като е постигната драматичната победа при Плевен, пътят на отряда е свободен по направление София през Правец.

Гвардейският корпус се движи от Горни Дъбник през Телиш за Враца и я освобождава.

Румънската армия има за задача през Корабия да мине Дунав и да стигне Плевен и Гривица. Там румънците дават жертви при обсадата на Плевен. След падането на Плевен те се обръщат към Оряхово, Лом и Видинската крепост.

Достигането на всичките армии до южна България става през проходите Троянски (през Тополница към Тракийската низина, Пазарджик, Пловдив), Шипченски (към Одрин) и Твърдишки (към Сливен, Ямбол, Карнобат, Айтос и Бургас).

Походът в Родопите освобождава Смолян, Кърджали и Хасково. Походът по Струма освобождава Кюстендил и днешен Благоевград.

Да не пропуснем и местата на действие на славните български войводи.

В Родопите и Гюмюрджина – капитан Петко войвода. В Македония – дружината на братя Кръстеви, в Трънско – Тако Пеев и Симо Соколов, в Ловешко, Етрополско, Тетевенско – Ильо Марков, в Еленския и Котленския балкан – Панайот Хитов.

Руски войски влизат във Варна едва на 27 юли 1878 година – две седмици след Берлинския договор, орязващ тежко третомартенския Сан-Стефански мирен договор.

КАК успява освободителната кампания?

Руско-турската война от 1877-78 е получавала и не спира да получава оценки за едно и друго свое измерение – и ще получава. Историците и военните анализатори от преди век ще обсъждат подробно грешките в кампанията, слабите звена и решителните моменти. По-нататък поколенията неизбежно ще идеализират и идеологизират войната.

Вярно е, че кампанията е можела да не донесе търсения успех. Вярно е, че руската дипломация изоставя постигнатото на 3 март в Сан-Стефано и позволява Берлинският договор да изпореже България на парчета. Но още по-вярно е, че войната оставя в българската памет неизличими моменти.

Как да забравиш Шипка? Турските военачалници стоварват главния си удар тук и изненадват руснаците. Налага се Радецки да пришпорва до лудост воините си, за да стигне до върха, преди да са паднали шепата орловци и опълченци. Радецки качва казаците по двама, по трима на кон, не оставя време за спане, габровци дават коне, бутат оръдия. Цел: върхът, кога: навреме.

Или Стара Загора? Неукротимият Гурко гони ли, гони врага, освобождава Загорите, а после е принуден да ги изостави. Горко на загорчени – започва тяхната трагедия от връщащия се аскер.

Или пък зимата? На стража в балканските проходи посред дива и люта зима – как се стои. Колко руски войници просто измръзват, загиват от студа, както са си – прави, с пушката в ръка.

Но да оставим спомените. Да вземем литературата. Най-големият паметник на събитията си остава поезията, разказите, романите. Всички ние, българите, например сме изучени от Вазов в преклонение пред опълченците на Шипка.

Но да оставим литературата. Да вземем отражението на войната в нашата бъдеща култура. Цяла България е осеяна с комплекси, могили, пантеони, възпоменателни плочи и прочее паметници на името на героите освободители и на тема паметните събития. Плевенската панорама, паметникът на Шипка са най-големите примери за значението на Трети март. Ако се озърнем, ако се замислим, ако потърсим на картата имената на населени места, градове, села, местности, върхове, ако се разходим по улици, булеварди, площади и се вгледаме в табелите – навсякъде, навсякъде ще срещнем следите на Освободителната война от 1877-78 година.

И все пак най-интересният феномен, завещан ни от ехото на Трети март, е братството. Колко е странно да си народ и да имаш исторически брат някъде в Европа. И този твой брат да има ищах да те владее и командва, но и да жертва кръвта си за твоето дело.

Ф.М.Достоевски, великият писател, пророкува в своя „Дневник на писателя“, че сега (след свободата) българите са благодарни на освободителите, ала ще мине време и новата държава ще се еманципира, ще надигне гордо глава и руснаците, предупреждава той, трябва да са готови за това и да не наричат това неблагодарност. И наистина. Малко повече от десет години по-късно Стефан Стамболов, българският премиер, ще оттласне България от руското влияние, за да й даде собствена физиономия и самочувствие в Европа.

Братството между държавите, разбира се, е утопия, идеал, ала понякога се случват странни стечения.

Ползвани справочници

[1] История на България : В 3 т. - 2. изд. - София : Анубис, 2006. - 24 см.

1. изд. 1999 в 3 т.

Т. 2. История на България ХV-ХIХ век / Цветана Борисова Георгиева, Николай Генчев Николов . - 568 с.

[2] Генов, Цонко. По бойния път на Освободителите : 1877/1878 / Цонко Генов. - София : Медицина и физкултура, 1976. - 228 с.; 20 см

[3] История на България : В 14 т. / Глав. ред. Димитър Косев и др . - София : БАН, 1979. - 31 см.

Т. 6. Българско Възраждане 1856-1878 / Жечо Атанасов и др . - 1987 . - 641 с.

Илюстрациите са взети от

[4] Тенев, Драган. Ехо от Шипка = Эхо Шипки / Драган Тенев; Под ред. на Иван Унджиев и Борис Чолпанов. - София : София-прес, 1975 (ДП „Балкан“). - 214 с. : с ил.; 22х24 см.

Форсирането на Дунав

Унтерофицер Леон Крудов, български опълченец

Планината не дава, но войникът минава

Не походът... летежът към Шипка

Братското посрещане в Търново