×

Книгата е желание за потъване в литературата като изкуство, а не в литературата – рупор на нравствени, морални и прочие ценности. В този смисъл (без това да е самоцел) книгата стига до там, откъдето започва популярното (особено школското) говорене за литература. Това е естествен опит за затворен анализ на осем Вапцарови стихотворения – цикъла “Песни за човека”. Те сами си съзиждат контекст. Книгата е нещо като пособие на един частен поглед към творбите на Вапцаров и затова не е пълноценна без паралелно четене на самите творби. Заглавието е, разбира се, провокативно. Цели да по(д)веде читателското любопитство (да пожелае) да надзърне и зад корицата. А иначе основата е тази: нека четем – Вапцаров и всички големи поети – със средствата на литературната наука и с епидермиса на сетивата си.

*

“Вапцаров на български” изследва цикъла “Песни за човека”, първи от сбирката “Моторни песни”, 1940. Снабдена е с послеписи, въвеждащи и обобщаващи думи, но всички те обслужват ядрото – анализи на осемте стихотворения на цикъла. Това е проспективна плетеница от анализи, които (колкото повече се навлиза в цикъла) толкова повече ретроспективни нишки извеждат от изминатото… Целите са няколко: Фокусиращ анализ на конкретно стихотворение – основни смисли, тип лирически светоглед, ритъм и стих, стилистика. Но конкретните анализи не се стремят към изчерпателност, а към нещо друго. Стремят се към мотивната структура и въобще към тези нива на художествената тъкан, които правят от отделните творби една цялост, многоизмерен обект със свой контекст. Тоест освен въздействащите средства на отделните творби, друга основна теза е цикличността и нейните пътища и закономерности… Защото поезията на Н. Вапцаров е естествено-циклична. С друго, освен с поезията, тази книга не се занимава.