×

Долината на приказките притежаваше голяма концертна зала, наречена Дворец. Огромната сцена на тази зала се осветява от прожектори, на брой колкото звездите на небето. Ставали са разни легендарни концерти, ала тук ще разкажем историята на една прахосмукачка.

Тази прахосмукачка нямала име, но всички в Долината я познавали като „прахосмукачката, която много искаше да пее джаз“. Дворецът поддържаше свой джазбенд, който по онова време бе съставен от следните инструменталисти първопроходци:

- консервна кутия – ударни;

- котешки гребени – струнни;

- кучешки мустаци – контрабас;

- дъждовен улук – тромпетист и същевременно диригент, единствен с музикално образование.

Няколко години наред прахосмукачката умолявала диригента да я качи на сцената, че винаги е мечтаела да пее джаз, че е певица, която само трябва да включат в електрическата мрежа.

Чудил се, почесвал се тромпетът улук и накрая кандисал.

Обявили концерта, поканили прахосмукачката. Дали ѝ нотно столче, за да чете партитурата, и очила, за да не изтърве нито една нота. На сцената тя била толкова притеснена, че, без да иска, седнала върху очилата, а нотите обърнала наопаки. И когато диригентът ѝ кимнал да започва, включили щепсела ѝ в контакта и певицата надала такъв страховит вой, че заглушила целия оркестър, а пък публиката ужасено запушила уши и в страшна блъсканица и нестихващ тропот избягала от залата.

С това концертът свършил, както и кариерата на певицата прахосмукачка. Тя толкова се засрамила, че напуснала този свят, скрила се вдън гори тилилейски и не си показала носа цели хиляда години.

Ала с това не свършва нашата история.

Защото понякога в Долината на приказките подобно на човешкия свят се появява възмутителна корупция.

Сменили след хиляда години директора на концертите, а новият бил носен на ръце от продуценти, меценати, импресарии и всякакви стоножки. И не само това, той бил подменил изпитния си резултат и станал директор с измама. Същият директор уволнил дългогодишния джазбенд, като оцелял само престарелият улук тромпетист. Той вече не свирел, но поне дирижирал.

И тогава новият директор отсякъл:

– Искам легендарната прахосмукачка да направи бенефис!

Речено-сторено.

Издирили нещастната, отдавна прегракнала прахосмукачка, заредили я с чисто нова диафрагма. Разпространили плакати из цялата Долина и разпродали толкова билети, че на хоризонта не се виждал краят на прииждащите тълпи. Вярно, само малка част успяла да се намъкне в залата, останалите се натръшкали по поляните, равнините и котловините пред видео екрани. И така, дошъл уреченият час.

Гръмнал новият оркестър, съставен от цели 150 инструмента. Започнала тържествената джазпиеса. И когато дошъл редът на прахосмукачката, отново включили щепсела ѝ в контакта и станала тя, каквато станала.

Този път наред с ужасния вой тръбата на прахосмукачката се развилняла и взела да поглъща всичко наоколо. Първо изсмукала всичките си 150 колеги джазмени. След това засмукала публиката: ред по ред, приказка по приказка. Андерсенови герои, червени шапчици и котараци с чизми и без чизми, хитър-петровци и крали-марковци, какви ли не чудати, пернати, устати, лакът-брадати, знайни и анонимни герои от приказките станали жертва и потънали в търбуха на прахосмукачката.

Колкото повече приказки поглъщала, толкова повече растяло тялото ѝ. Когато стигнала до ВИП ложата, тя погълнала директора и всичките му заместници. Сетне главата ѝ опряла във високото шапито на Двореца и прахосмукачката засмукала безбройните прожектори, потъващи в тръбата ѝ като звезди в черна дупка. Туловището ѝ взривило целия Дворец и тогава тя запоглъщала публиката пред екраните из поляните. Настанал най-големият писък в историята на Долината.

Само диригентът се спасил, тъй като улукът представлява тръба и ако прахосмукачка бръкне в него, тя ще засмуче само въздух.

Закуцукал горкият старец, накъдето му видят очите, и не щеш ли се спънал в голяма гума. Гумата принадлежала на спящо тракторче. Улукът успял само да прохърка няколко последни слова като помощ, спасение, прахосмукачка и електричество.

И тогава тракторчето шеметно се превърнало в пеперуда и полетяло презглава да спасява Долината.

Абсурдната гледка на изчезнали приказки го стъписала, но то се съвзело, пресегнало се и дръпнало щепсела.

Без ток чудовището загубило всичката си мощ и като се смалило с бясна скорост до първоначалните си размери, се разпаднало на съставните си части.

Да.

А ако днес някой от вас посети Долината на приказките и застане пред входа на новопостроената концертна арена, той ще види един голям транспарант, на който пише само две думи:

„Прахосмукачките – дотук!“