×

Долината на приказките притежаваше голяма зала, наречена Дворец на концертите. Огромната сцена на тази зала се осветява от прожектори, на брой колкото звездите на небето. Случвали са се различни легендарни концерти, ала тук ще разкажем странната история на една прахосмукачка.

Тази прахосмукачка нямала име, но всички в Долината на приказките я познавали като „прахосмукачката, която много искаше да свири джаз“. Дворецът поддържаше свой джазбенд, който по онова време бе съставен от следните инструменти:

* пенсионирана празна консервна кутия – ударни;

* набор от дамски гребени – струнни;

* отрязани кучешки каракачански мустаци – контрабас;

* стар дъждовен улук – тромпетист и същевременно диригент на музикалната група.

Няколко години наред прахосмукачката умолявала диригента:

– Много ви моля, вземете ме с вас на сцената! Искам и аз да свиря джаз!

– А какъв е твоят музикален инструмент?

– Певица съм. Само ме включете в електрическата мрежа!

Чудил се, почесвал се тромпетът улук и накрая сглупил и се съгласил.

Обявили концерта, поканили и прахосмукачката на сцената. Дали ѝ нотно столче, за да чете партитурата, и очила, за да не изтърве нито една нота. Тя била толкова притеснена, че, без да иска, седнала върху очилата и ги смачкала. А нотите обърнала наопаки, с главата надолу. Диригентът поклатил глава и прошепнал да чака знак от него, преди да запее. Прахосмукачката седяла мирно и послушно, не сваляла очи от тромпета. И когато той ѝ кимнал да започва, тя включила щепсела си в контакта и надала такъв страховит вой, че заглушила целия оркестър, а пък публиката ужасено запушила уши и в страшна блъсканица и нестихващ тропот избягала от залата.

С това концертът свършил, както и кариерата на певицата прахосмукачка. Тя толкова се засрамила, че напуснала този свят, скрила се вдън гори тилилейски и не си показала носа цели хиляда години.

Ала с това не свършва нашата история.

Защото понякога в Долината на приказките подобно на човешкия свят се появява възмутителна корупция.

Сменили след хиляда години директора на Двореца на концертите, а новият бил нападнат от продуценти, меценати, импресарии и всякакви буболечки. И не само това, той бил подменил изпитния си билет и станал директор с измама. Същият директор уволнил целия джазбенд, като оцелял само престарелият улук тромпетист. Той вече не свирел, но поне дирижирал.

И тогава директорът отсякъл:

– Искам легендарната прахосмукачка да направи бенефис!

Бенефис ще рече юбилеен концерт.

Речено-сторено.

Издирили нещастната прахосмукачка, нахлузили ѝ концертно облекло. Разпространили плакати из цялата Долина и разпродали толкова билети, че на хоризонта не се виждал краят на прииждащите тълпи. Прииждали, прииждали към залата, а само малка част успяла да се намъкне вътре. Останалите щели да гледат концерта от колосални екрани вън на поляните, равнините и котловините. И така, дошъл уреченият час.

Гръмнал новият оркестър, съставен от цели 50 инструмента, дирижиран от стария тромпет улук. Започнала тържествената джазпиеса. И когато дошъл редът на прахосмукачката, някой включил щепсела ѝ в контакта и станала тя, каквато станала.

Този път наред с ужасния вой тръбата на прахосмукачката се развилняла и взела да поглъща всичко наоколо. Първо изсмукала всичките си 50 колеги джазмени. След това засмукала публиката: ред по ред, приказка по приказка. Андерсенови герои, червени шапчици и котараци с чизми или без, хитър-петровци и крали-марковци, какви ли не чудати, пернати, устати, лакът-брадати, знайни и незнайни герои от приказките станали жертва и потънали в корема на прахосмукачката.

Колкото повече приказки поглъщала, толкова повече растяло туловището ѝ. Когато стигнала до ВИП ложата, тя погълнала директора и всичките продуценти, и всякакви височайши гости президенти. Сетне главата ѝ опряла във високия покрив на Двореца и прахосмукачката запоглъщала безбройните прожектори, които потъвали в тръбата ѝ като звезди в черна дупка. Туловището ѝ надхвърлило големината на целия Дворец, той се разпаднал на атоми под тежестта ѝ и тогава тя се захванала с публиката пред екраните из поляните. Настанал най-големият писък в историята на Долината.

Слава богу, тромпетистът се спасил, тъй като улукът представлява също тръба. И когато прахосмукачката бръкнала в улука, тя засмукала само въздух.

Закуцукал с бастуна старецът, накъдето му видят очите, куцук-куцук, куцук-куцук-куцук – и неочаквано се блъснал в голяма гума. Гумата била на спящ трактор. Спящият трактор бил нашето тракторче пеперуда, което хъркало, изморено от няколкомесечното оране из полетата на нападнатата от скакалци Украйна. То потъркало сънено очи:

– Какво… става?

– Т… пр… уж… с… Н… п… п… по… по… по…

– „По-по“ какво?

– Помощ!

Като разбрало какво става, тракторчето се превърнало в пеперуда, нарамило тромпета и полетяло презглава към Двореца да спасява Долината.

Гледката на изчезналите приказки го ужасила, но то не загубило ума и дума, запазило самообладание, пресегнало се и дръпнало щепсела.

Без ток чудовището прахосмукачка загубило цялата си мощ и като се смалило до първоначалните си размери, станало също на пепел.

Оттогава няма вече Дворец на концертите, но пък от пепелта му построиха нова зала, която кръстиха „Арена Джазмени“. Ако днес например някой от вас посети Долината на приказките и застане пред входа на Арената, той ще види една голяма и категорична табела, на която пише само две думи:

„Прахосмукачките – дотук!“