×

Прасчо касичка го заболя коремът в сряда. В петък вече болките станаха нетърпими и той почна да стене. Съседите му го чуха и се втурнаха да викат „Бърза помощ“. Обаче линейката бе заета заради авария в другия край на Долината на приказките. Така поне бяха казали по новините.

Тракторчето пеперуда тъкмо загаси телевизора, когато на вратата някой силно похлопа. И пак. И пак. Някой бе много разтревожен.

На прага стояха Зайо Байо, Кума Лиса и Кумчо Вълчо и се надвикваха един връз друг:

– Прасчо умира!

– Трябва спешно да го закараме в болница!

– Само ти си останал в момента в Долината от тези, които имат двигатели! Другите машини са на работа в Истинския свят.

Когато тръгнаха бързешком към Прасчовата колиба, тракторчето попита:

– Какво правят всички наши машини при хората в Истинския свят?

– Строят им магистрали. Хората вечно нямат магистрали и вечно не им достига техника.

– Но нашите машини са измислени! – учуди се тракторчето. – Те са от приказките, не могат да свършат нищо в един истински свят.

– Ами явно точно такива им трябват.

Когато стигнаха колибата, Прасчо беше позеленял и коремът му бе подут като плажна топка. Той едва шепнеше:

– Помощ… Умирам… Ако не ми пробият корема, ще пукна…

– Никой няма да умира! – скара му се тракторчето пеперуда. – Ти, Прасчо, пак си преял, защото пак си бил лаком и си прекалил с едрите монети!

Прасчо касичка ядеше само монети и веднъж годишно го изпразваха, а парите отиваха за лечение на болни деца и за костюми на абитуриенти сираци.

Ала този път работата беше сериозна и трябваше незабавна хирургична намеса: веднага да му бъде пробит коремът, да изтекат всичките монети – иначе ще се пукне сам! Зачудиха се кого да викнат и някой се сети за кърлежите касоразбивачи, които бяха затворени в ареста от местния шериф. Само те можеха да свършат тази работа. Но шерифът бе стар и упорит жираф пенсионер и нямаше да се съгласи да ги пусне току-така. Тогава тракторчето пеперуда спусна своите красиви крила, мощното му моторно тяло се показа, забоботи двигателят, той вдигна голямото гребло, подхвана със зъбците кревата на болния Прасчо и с рев на мотора и много дим от тръбата на ауспуха успя да го избута на километър до полицейското управление.

Там вече бе по-лесно. Шерифът жираф като видя Прасчо и не го позна. Толкова се изплаши за живота му, че веднага махна белезниците от ръцете на кърлежите касоразбивачи, за да се заемат със задачата.

А те само това и чакаха. Бързо се забиха в корема на Прасчо касичка, завъртяха се като пумпали, направиха множество малки дупки, а после с големи чукове разбиха керамичния корем.

От Прасчо потече такова количество монети, че направо затрупа арестуваните кърлежи. Бандата се възползва от суматохата и кърлежите избягаха, без някой да ги забележи.

Когато изтекоха всичките монети, Прасчо светкавично се излекува, розовият цвят на кожата се върна и той пъргаво се изправи на крака, гладен както винаги.

– Отиваш си у вас! – строго му каза тракторчето пеперуда. – И три дена оставаш в карантина, на пълна диета, нищо няма да слагаш в касичката си.

Прасчо си тръгна омърлушен. През това време жирафът шериф бе успял да проведе разследване – той бе преровил цялата купчина монети и бе открил сред тях една фалшива!

– Гледайте! – извика той. – Заради тази фалшива монета едва не умря Прасчо! Но откъде може да му е попаднала тя? Кой може да я е подхвърлил? В нашата родна Долина на приказките никога не е имало нищо фалшиво!

– Как откъде? – мрачно отговори Кумчо Вълчо. – Фалшивата монета са я пробутали хората от Истинския свят, когато са пазарили нашите измислени машини за техните магистрали. Аз лично видях как един човек от плакат обещаваше още и още монети, а Прасчо го зяпаше с ей такива лакоми очи!

И всички присъстващи – тракторчето пеперуда, шерифът жираф, Кумчо Вълчо, Кума Лиса и Зайо Байо – дружно решиха да не допускат повече човеци от плакати в Долината на приказките, а пък някой ден Кумчо Вълчо да отиде в Истинския свят и да ухапе за наказание някоя магистрала.