Споменах преди малко Петър Мирославов и искам с тежест на сърцето да започна печалната вавилонска хроника с неговото убийство. После научихме, че той отскоро, от няколко години, работел във варненската УМБАЛ „Света Марина“, позната от соца като Терапията. Преди това дълги години бил метеоролог във варненската станция, долу на крайбрежната алея на Приморската градина. Там има няколко къщи отпреди социализма, вили, които навремето народната република ги отнела от собствениците, а времето след 1990 ги реституира на наследниците. Например къщата си там Иван Станчов, дипломатът, дари за благотворителност и стана Карин дом. И така нататък. В подобна вила е и варненското подразделение на многострадалния НИМХ – института по метеорология, заради чиито имоти синодалните старци от БАН не ги пускаха да се отделят сума ти време. „Синодални старци“ по отношение на българските академици е израз на един от финансовите ни министри на прехода, много сполучлив израз впрочем, но странно – заради кризата и рязането на средства именно при неговото министерстване институтът изчерпваше бюджета си до края на есента и последните месец-два изкарваха без заплати. Но какво да правят хората – земята се върти, панта рей, времето не спира, вятърът трябва да се мери и те, с пари или без, продължаваха да мерят. В следствие на подобни „сътресения“ много кадърни хора напуснаха всякакви сектори, доста от тях напуснаха България, а самата България се остави да я ръководят безкнижни люде – само с една прочетена книга у нас може да станеш премиер-министър или президент, точно както навремето Самуиловите войници на не помня колко човека имали по един с едно неизбодено око. Но това е едно, а ВАВИЛОН е друг бяс.

Петър Мирославов, по свидетелство на местните медии, намерили проснат върху един от линейните ускорители Varian (а не върху Electa-та, както имаше спекулации). Аз говорих тогава с Весо Златков, местен журналист и мой колега филолог, и докато пиехме бира, ми разказа подробности. Дребната фигура на метеоролога, облечена в бяла престилка, бялата му глава цялата в кръв, разбита, кракът му в неестествена позиция, навярно счупен, очилата му с разбити стъкла, но на носа му все още… и прочее, не ми се описва целият ужас, включително и кошмарът на открилата трупа негова шефка, по една случайност влязла в залата… (а Весо имаше и снимки) но там, където била буквата V на Varain-a, това V било подчертано със синя боя. Естествено това странно обстоятелство дълго беше дъвка по медиите, а следователите в този и няколкото подобни случая отпреди разкритията за ВАВИЛОН не попадаха на никакви следи, никаква яснота за тези необичайни за България и за живота въобще убийства. Може би заради това една от най-възприетите теории бе, че става въпрос за сериен убиец, вдъхновен от Холивуд, от Стивън Кинг и всичките му там сериали и фикции.

Още по-странно бе убийството на скромен счетоводител, чието тяло намериха в началото на 2018 в шахта на колосалния строеж на булевард „Васил Левски“ (в частта до Гранд мол) – за който строеж споменавам не за първи път. Там инженерите свалиха дерето с повече от два метра, заобиколиха дерето с пътни платна и прекараха булеварда под другите три основни варненски булеварди; както медиите (а медиите са най-смешният проводник на клишета) наричат такива булеварди – артериите на града. Отгоре на всичко същите тези „инженери“ (но сега с кавички) пльоснаха по тези артерии кръгови движения, с което хем блокираха и забавиха изкуствено трафика, хем си плюха на дипломите и на цялата тригонометрия на непресичащите се прави. Национално известно стана кръговото движение на „Цар Освободител“, което нарекоха „великденското кръгово“, понеже имаше елипсовидна форма на яйце, която лъсна точно преди Великден 2018, и което бе изградено с... денивелация.

Тялото, което изплува от шахтата тогава (а на определен етап там, на бъдещия булевард, имаше цяло езеро), бе безформено от нечовешки побой и от падането. Полицията съвсем удари на камък, а то трудно установиха и самоличността на убития. Чак, чак когато ВАВИЛОН почна да се разплита, много лесно свързаха трупа от шахтата с профил в тази зловеща мрежа и по логове на свързаните профили можаха да стеснят кръг от възможни убийци (повечето от тях по това време също мъртъвци). Това също е парадокс на дигиталното ни виртуално съвремие – всичко е в ръцете на машини и програмисти, следи винаги остават, а хванеш ли един дигитален факт, може като на броеница да навържеш всичките му обвързаности и онлайн деяния.

И това са далеч не най-фрапантните ужасии. Убийството на млада жена, пекар във веригата за баници и закуски „Лудата мая“, стана ексклузивна новина. Още повече че журналистите по централните новини вадеха интервюта с хора от квартала, консуматори на съответните баници, някои от които се кълняха, че са виждали как тази пекарка нарочно плюела дъвки в тестото за закуските. „Постоянно дъвчеше - говореше на микрофона беззъба баба. – Аз съм я виждала как плюе дъвка в тестото…“ „Вие сте я виждали?“, задава професионален въпрос репортьорът. „Виждала съм“, кима бабата. Тази емисия лично я гледах по централна телевизия. Наистина, журналистиката също бе сектор с очевидна ветровитост откъм кадровитост, за което стана въпрос по-рано. Та тази пекарка, едра жена, я намират със забито лице в тава с шупнало тесто, иначе казано – удавено-задушена, ръцете ѝ свързани с хартиено тиксо (не със свински опашки, каквото обичайно ползват бандитите и ловците на емигранти и техните протагонисти), а пък косата ѝ налепена с дъвки. Именно „дъвчената теория“ по медиите дойде заради последния факт. Ала когато намериха профила ѝ във ВАВИЛОН, мистерията се разплете обидно лесно – просто нейният убиец е бил и неин познат, съсед едва ли не.

Същата пролет на 2018, пак по разказ на медиите, не преставаха фрапиращите и странни престъпления. На еди-коя си дата библиотекарка в Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ на Варна изважда книга от секцията за връщане на заети книги във фоайето (читателят сам си връща книгите) и с количката превозва целия куп в заемната. Приготвя се да вмъква книгите по местата и тогава ѝ прави впечатление, че една от тях – „Името на розата“ на У. Еко – излъчва (така пише в статията) мирис. Отваря първата страница – мушнат магданоз. На следващата – риган. По-нататък – мащерка, копър, лайка, мента, лавандула, босилек и какво ли не. Служителката, естествено, маха лист по лист хербария, връща книгата на място в стелажа, а вечерта получава пристъп у дома и, докато чакат вечната българска линейка, умира в гърчове и пяна на уста. Експертизата показва, че е била отровена. Даже в първите репортажи журналистите фейкнаха, че е било „новичок“. Но това се оказа глупост. По страниците на книгата освен подправки и билки е имало и намазани страници с пестицид.

По същия символичен начин – и също (както забелязаха сайтове като Anapest.Org) с литературна интертекстуалност – бе извършено и още едно убийство. Този път мястото на действие е плажът Кабакум.

Прочее – за името. Политиката, както е известно, много обича „твърдите залози“. Пример за такъв е вечното желание за смяна на останалите турски топоними (както сменяха имената през соца и обидиха душите на поколение турскоезични българи). Тази и други теми – които неизменно се активират покрай избори, да речем – повдигани винаги от определен контингент политици (сред тях предимно „политици“, наследници на Вазовите чичовци, а не на Ботевите четници), направиха така, че народният сарказъм през 10-те години на 21 век плю на граматиката и правописния речник и ги занарича „патрЕоти“. Кабакум значи „едър пясък“. Ха, сменете му името.

На Кабакум обаче имаше и друга история. За знаменития фитнес (нещо като модерна крайбрежна виличка), построен на плажа от знаменит варненски бизнесмен, типичен варненски образ и подобие, и говор, завършил знаменитите местни технически университети и прехранващ се с вериги от аптеки и бензиноколонки из цялата страна (а навярно и субсидиран от незнайно кои източни прерии), а през годината, за която говорим – и като депутат. Та именно на неговия фитнес на плажа на Кабакум в мъгливо мартенско утро намериха брадясал тип на средна възраст, обесен на маркуч от бензиноколонка. Бяха му провесили през врата две табелки: на долната бяха изписани актуалните цени на бензин А95 и дизела (по подобие на табелките, които висяха по вратите на аптеките Му); а на горната табелка бе литературната конотация на престъплението – пишеше името на обесения, а то бе „Мунчо“. (За тези български читатели, на които името нищо не говори, ще дадем два-три жокера: Вазов, роман, турско робство.)

Последно искам да спомена и за Ванко Теодоров, за който отдавна стана дума в тези записки – когато описвахме влизането на Огнян Узунов във фабриката за тролове. Отново се налага да наруша хронологията, понеже това е събитие вече от есента на 2018.

Ванко живееше под наем в кв. Галата, в къща, стаичка под наем. Живееше сам, около четиридесетгодишен, ерген. Русофил впрочем. Споменахме, че бе издал краеведска проза и че го бяхме срещали по литературни премиери. Чисто професионално аз проявявах някога интерес и затова запомних неговата погибел изрично. Той живеел скромно – малката стая, легло, масичка с лаптопа на нея, два стола. Спартански. Но му се падна ужасна, ужасна смърт.

Бяха го вързали за стола му, пред лаптопа. Изсипали му цяло уиски в гърлото. Ужасно. Вързали го със свински опашки. Докато е умирал, са му пускали ютюб с домакински клипчета – за белина, реклами за почистване на петна и подобни гадости. Така показвала историята на браузъра, разследващите бяха документирали и онлайн фактологията. Един детайл ми направи силно впечатление: в ръка е стискал значка „Клуб Книголюбов“. Бяха му я закачили направо на дланта, за месото.

Ванко навярно е бил мъртъв, когато убиецът или убийците са се позабавили, за да напускат статуси от негово име в голямата му лична фейсбук мрежа. Във всеки случай следователите уверяваха, че последното, което Ванко Теодоров със сигурност е написал сам той, е било началото на тролски коментар под статията за някакъв политик (известен с пиянските си изцепки). Написал е:

„Казват, че по дрехите посрещат, а по ума изпращат… В наши дни по дрехите и посрещат, и изпращат!... А XZ (тук скриваме реалното име) го посрещат по дрехи, а го изпращат пиян… Хе-хе-хе-ха-хо-хииии“

Запазена е пунктуацията. Дори не е имал време да постави точка или многоточие. Точно тогава е настъпил актът.

След това обаче убиецът е пуснал смущаващи статуси във фейсбук профила му – и допълнително го е дискредитирал.

Последният изпратен (фейк) статус е до всичките му 4999 приятели:

„Коба, ида.“

Добри негови познати и други фейсбук приятели предположиха, че става дума не за Йосиф Джугашвили, а за Йосиф Кобзон, който в края на август 2018 си отиде от тоя свят и на когото Ванко беше голям почитател.