Събрани web съчинения
За контакти:
Романи
Един възможен или поне типичен разговор между представители на поколението на трийсетгодишните, версия 2018
Откъс от романа на Огнян Антов "Вавилон". 1-4-VIII (част)

Бележка от автора: За да пишеш, трябва да слушаш. Понеже наша милост не е от особено комуникативните и сме с лек, но изявен мизантропизъм, а пък за романа много исках да опиша една такава сценка - макар и с голямо нежелание поради безинтересните ми теми вътре, както и описваните епизодични лица - все пак се помъчих, но, разбира се, нищо не измислях (не мога да го измисля, дори да искам), а просто се сетих как веднъж подслушвах в бившата варненска "Алба" една съседна трийсетгодишна компания. На места добавих и случайно дочути типизми от компаниите на брат ми, който е същото поколение. Помня също, че много ме беше яд, когато го писах. Обаче месеци по-късно ми е приятно смешно и затова реших да пусна такъв откъс. Дано някой не се познае и обиди (макар че на мен ми е все едно - това е фикция и героите не съществуват; да не говорим, че и аз, авторът, не съществувам).

Една такава компания се състоеше от няколко момчета и две момичета. Около трийсет и три-четири годишни, най-вероятно бивши състуденти еднокурсници, бяха попаднали тук, понеже едното момиче работеше като продавачка в мола, бе разбрала за партито без вход и с ядене и някой от фейсбук групата бе предложил да заемат маса. И наистина, те бяха едни от първите, а отгоре на това мъжете бяха домъкнали бира в двулитрови бутилки, както и джин за дамите.

Около тях, на съседната маса, бяха седнали студенти, но понеже бяха зяпнали батковците и каките, а излезе, че са от един университет (икономическия), старите поканиха младите и онези леко придърпаха масата си.

– Натаниел-Жоро... - говореше едната.

– Какво?

– Така го кръстила. Докторът бил Жоро, та на него...

– Оф, с тая мода за двойни имена... – въздъхна продавачката.

– Ами ти да видиш в нашите регистри какво е. Който сериал се зададе, хайде – почва вълна на кръщаване.

– Егати простотията. Аз имах една съученичка, която се казваше Салам.

– Как, как?

– Салам. Салам, бе, Салам. Като колбас.

– И що?

– Баща ѝ беше арабин.

– Аха, ясно.

– Оф, бедната – въздъхна продавачката. - Как ли е изкарала училище...

– Правихме я на нищо. - Този, който говореше последното, бе намахан мъж, стремящ се за център на масата. Той най-често вземаше думата и сменяше темите. И сега си продължи прекъснатото. - И ви казвам, аз не мога да го разбера тоя пич.

– Оф, тая неговата беше много досадна – това пък го коментираше другата жена, леко пълна, но с къса дрешка под палтото; плънките ѝ на корема се показваха, а и дънките ѝ, впити, бяха извити отстрани като на тамбура. Навярно работеше из общинската администрация, имаше и такова излъчване.

– Ок – продължи мъжът, - аз разбирам, той е геймър. По цял ден играе. А тя чинии не мие, не готви, не чисти, не пере, а цял ден играе с него.

– О, аз съм ходила там... то е кошмар... разхвърляно, фасове...

– И накрая тя взе, че го напусна и той изпадна в шок.

– Е, на какво отгоре?

– И аз това му викам: пич, тая по цял ден с теб играе, не мие, не готви, не чисти, не пазарува... мизерствате, пич... а ти си в шок.

– И той какво?

– В шок е, какво.

– Само той да е... - общинарката освен това и чоплеше семки и плюеше в чашка от кафе. - И сестра ми е в шок. Представи си, не платила на мобилния оператор 20 лв, не ги забелязала, те не ѝ известили. Обаче минават няколко месеца и 20-те лева...

– О, те така правят... няколкостотин, нали?

– ...станали първо 300. Сестра ми побесня. Ходи, кара се, разправя се – никакъв резултат.

– О, тия са гадове.

– Още време се мина – станаха 600 лв.

– Значи и до съд е…

– И бам – съд! Сестра ми – в шок. А в съда какво...

– Запор...

– Запор! - извика жената. - Веднага запор на средствата на фирмата, блокираха ѝ плащанията, тя не може да покрие доставчиците...

– Запор!

– Запор, запор!

– Кошмар! Сестра ми изпадна в шок.

– Оф, и аз не съм плащала тоя месец мобилния... - въздъхна продавачката.

– Представяш ли си, за лайняни 20 лева тия лайнари ти запорират фирмата, ... му мамата – изпсува общинарката.

– Запор!

Общинарката е била привлекателна някога си, преди плънките ѝ да изскочат като козунак. Но тя се държеше изпъчено с едрия бюст.

– Сестра ти трябва да попълни образец 30. Аз имах един познат в същото дередже… – опита се да се намеси мъжът в центъра на вниманието.

– О, аз ли не знам. Тя сестра ми веднага ми звъни: сестро, спасявай, запор...

– Запор.

– Отивам аз при нашата юрисконсултка, тя е печена... и почва – този образец, онзи образец... – тя се извъртя внезапно. - Ох, изпотих се. Абе тука нямат ли климатици, бе?

– Има – въздъхна продавачката.

– Има, ама няма...

– А на работа какъв кошмар!... - успя да се намеси и още един мъж, с изпити скули и вдлъбнати очи и с гъста къса коса. - Изгоря климатикът. И кошмар. От нас теки рекат.

– Реки текат.

– Ъ-ъ... реки текат…

– Абе какво говориш?! – прекъсна го общинарката. - У нас като изгърмя климатикът, от жега компютрите спряха! Не можем да обслужим регистъра! Общината блокира, представи си! И като хукнаха ония домакини... Преди това се карам с него по телефона, той ми се прави на важен – да си подам доклад по деловодната и глупости разни. А като блокира регистърът, да видиш как хукнаха, подгонени от замкмета...

Междувременно мъжът не бе издържал да му изтръгват центъра на внимание и бе заприказвал със съседа си паралелно, като пак бе върнал старата тема.

– Викам му: пич, вие по цял ден пиете бира, ебаси.

– А кой носи бирата?

– Тя и за бира не ходи, ти ходиш до магазина, пич, тя пие с тебе, играе по цял ден с тебе... За какво си в шок, пич, викам...

– О, аз навремето... – прекъсна го общинарката, която бе изчерпала климатиците. - Аз навремето, като бях бременна, на юбилея на нашите в ресторанта направо водка шорах. А бях бременна.

– А видяхте ли колажа във фейсбук? - попита един от компанията, който не бе вземал думата досега. - Страшен! Направен колаж от картинки на Охрид, Преслав, Ню Йорк и Вашингтон. Но през 11 век. Точно така пише: 11 век, Охрид – и се вижда една църква, голяма, хубава. Същото и с Преслав: хубава църква, с двор. А пък картинките за 11 век на Ню Йорк и Вашингтон само поле и мочурище. И сега американецът ще ни дава грантове как да живеем...

– Аз никога не съм ходила в Америка... - въздъхна продавачката.

– А чухте ли за норвежците? Крадат деца! Имат някаква служба за защита на децата, която направи ги отнема от родителите! Представи си: следят детето има ли кариес, внимава ли в час, дали няма да се оплаче от дома, или пък ако не прави зрителен контакт, значи има проблем, значи го вземат от родителя, или ако майката откаже да кърми, край, вземат го бебето и – в приемно семейство при друга кърмачка. Ако майката настоява, разделят децата и ги пращат на 200 км разстояние един от друг и после не дават до края на годината на майката да види децата. Ако се скараш със съседа, край, донос очаквай, ще ти прати службата. Дето се вика, деца да нямаш в Норвегия. Пък не дай си боже шамар да удариш на детето, направо се прощавайте завинаги...

– Тия са луди, брат.

– Егати гадните норвежци.

А покрай тях стояха онези студенти, зяпаха батковците и каките в устата и попиваха. След петилетка те щяха да бъдат на тяхното място и на някои от тях просто им личеше как не ги свърта и искаха и те да се намесят, но седяха респектирани.

Един от компанията на големите, млад мъж, но тежкар, мълчал и слушал досега, се прокашля да каже нещо. Всички млъкнаха. Явно той бе авторитетът на групата още отпреди, от състудентството.

– Със съседите трябва да се внимава. Като купих преди пет години апартамента и се нанесохме с моята и двамата синковци, първо се скарах с бабата съседка, щото направила гараж на мястото на... двора на кооперацията. (Тя е била собственик на мястото и къщата преди това.) Аз ѝ показвам скицата с новата кооперация. Обаче не смея да я настъпя по-здраво, щото и аз разширих моята тераса, а пък разрешителни от общината никакви не взех и затова си трая. Винаги ще се намери някой, който да те накове. И сега джипа държа отвън. Ех, проблеми все, мама му стара.

g
t
f
23.10.2018 (пр. 23.10.2018) | Знаци: 7052 | Прегледи: 97 | Сподели:

Съдържание / 195

Категории / 34

Имена / 10

Галерия / 55

Файлове / 7

Препратки / 4

По категории

Vitis vinifera / 1

Автопортрети и писма / 3

Антракт / 12

Беседи за Обществото на писателите / 4

Дневник на писателя / 28

Дописки на редактора / 20

Драматургия / 2

Електронни книги / 5

Есеистика / 5

Издадени книги / 5

Изследвания / 2

Интервю / 2

Как се пише приказка / 7

Лингвистика / 1

Литературна критика / 1

Литературни анализи и теория / 4

Малък смешен именник / 8

Малък тъжен именник / 8

Наново разказани приказки / 5

Него го няма от няколко часа / 4

Никому неизвестен шано цикъл / 4

Опис опуси / 2

Очерци и пътеписи / 7

Поетични книги и цикли / 19

Преводи / 11

Речи / 12

Речник на самотата / 5

Романи / 8

С. Есенин: Няма вече връщане назад / 10

Сънищата започват на сутринта / 8

Тайната на боба е захарта / 8

Театрална и филмова критика / 9

Фоторазкази / 5

Фрагменти / 4

Посетете още