О, знаете,

разбира се, че знаете

как аз стоях,

в стената гръб опрял,

а вие бурно ходехте из стаята

и с резки изрази ми

вдигахте скандал.

Говорехте:

съюзът ни разбит е,

така измъчи ви

налудният ми път,

че трябва с нещо да се заловите,

а мойта участ -

падане до смърт.

Обична!

Не обичахте ме мене.

Не знаехте, че в хорския котел

бях като кон, подгонен и разпенен

от смел ездач - в пришпорването смел.

Не знаехте,

че в този плътен дим,

в разбъркания бит от бури

измъчва ме въпросът нерешим -

какво съдбата ни притуря.

Лице в лице

лицето не личи.

Голямото личи от разстояние.

Щом над морето зафучи,

в платната плисва отчаяние.

Светът е кораб!

Някой там

за нов живот и нова слава

на ураганите в пастта

насочи руля величаво.

Е кой от нас на палубния под

не пада, не повръща и не псува?

И малко са, с кален живот,

във люшкане да не танцуват.

И аз тогаз

сред грозен шум,

но знаещ как стоят нещата,

се спуснах в корабния трюм,

за да не гледам повърнята.

Трюмът бе

руска механа.

И здраво чашата си хванах,

та – сам на ничия страна –

да се погубя

във пиянство.

Обична!

Мъчех ви аз, знам,

с умора ме поглеждахте

и с жалост:

че аз пред вас, пред вас аз сам

се разпилявах във скандали.

Но пък не знаехте,

че в този дим,

в разбъркания бит от бури

измъчвам се

с въпроса нерешим,

какво съдбата ни притуря…

. . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Години оттогава,

днес е друг въпрос.

По-инак чувствам, мисля – и не крия.

И казвам аз на празничния тост:

Хвала, хвала на рулевия!

Сега ме бие

впрочем сантимент.

Припомних си как бяхте изтерзана.

И искам да ви съобщя

със мен

какво бе

и какво накрая стана!

Обична моя!

Толкова съм горд:

не се пребих по стръмнината.

Във мен съветският народ

днес има яростен приятел.

Не съм

какъвто беше „той”.

Не бих ви мъчил пак

като във дните раншни.

За свободата и труда

днес съм готов

да стигна даже до Ламанша.

Простете…

Знам: не сте онази „тя” –

живеете

с мъж умен и заслужил;

не ви е нужна нашта суета

и аз ей толкова

не съм ви нужен.

Живейте

както води ви светът,

зад дверите му обновени.

Изпраща поздрав,

помнещ ви до смърт

един познат –

      С е р г е й   Е с е н и н.

1924