ТИ СЕГА СИ КУЧЕ, МАРСИ

Ти сега си куче, Марси,

ти сега си куче.

Събеседник и другар си,

и пазач обучен.

Хвърлям топка – да я носиш

стрелваш се и литваш,

и я носиш, и си просиш

твоята бисквитка.

Бягай, Марси, бягай, мила,

ти си ми награда,

моят ангел, моя сила,

цялата ми радост.

Вече съм ненужен, стар съм -

вчера го научих.

Но пък ти си куче, Марси,

и бъди си куче.

ДНЕС НОРДОСТЪТ ПАК НИ ВЯ

Днес нордостът пак ни вя

там на булеварда.

Ряза, къса и дивя

като алебарда.

На един перчема нов,

другиму колата -

бръсна с бурната любов

всичко по земята.

И листата попиля,

дървеса размести,

всичко пръсна, всичко сля,

хоризонта стресна.

Аз със Марси на верев

гъна се, приклякам.

Кучето е по-добре -

то е с четри крака.

СУТРИН ВЛАЖНИЯТ ЕЗИК

Сутрин влажният език

вчесва ми перчема.

– Чааакай, Марси... Чакай миг!

Дъх да си поема!

Рано ставаш, нощем бдиш -

кой ще ти насмогне!

Ти отвътре цяла вриш,

цялата си огън -

а пък аз със всеки ден

ставам все по-тромав,

по-безчувствен, по-смутен,

безстопанствен спомен...

Пред прозореца мълчим -

вечерта не чака.

Щръкнали уши, очи,

вперени във мрака.

В ТОЯ МЪНИЧКИЯ СВЯТ

В тоя мъничкия свят

ти си ми награда.

Вярно, имаш нос космат

и си доста млада.

Аз пък станах на въпрос -

тъй съм се прегърбил.

Умен бях, сега съм прост,

без коса, опърпан.

Ще напусна тоя свят

със крака, не с лапи.

Във ковчег като креват,

даже със чорапи.

Ти ще бягаш подир мен,

ще крещиш, ще лаеш...

не сега, но някой ден...

Просто да си знаеш.

С БЕЗПРЕДЕЛНАТА ТЪГА ЛИ

С безпределната тъга ли

в тъмните зеници

караш ме да те погаля,

моя хубавице?

Лепне още по дланта ми

тъжната целувка,

сякаш шепнеш, че я няма

втората обувка.

Знам къде си я завряла,

аз не съм от вчера,

ти си куче и си малка

с мене да се мериш.

...Хайде, скачай да играем,

малка хубавице –

радост е, а не тъга е

в милите зеници.

ЧЕ МЕ ИМА ВСЪЩНОСТ

Станала е още в пет -

скучен е животът.

Просната на буква "п"-е,

дреме на леглото.

Аз съм още в оня свят,

дето все го търся -

с погледа неосъзнат,

с говора несвързан.

Час и вече сме на крак

вън на булеварда.

Зима е и сивкав мрак

мъчи още Варна.

Все вървим - куцук, куцук.

Вечно се обръща -

да ме види, че съм тук,

че ме има всъщност.